Споделено за... марсианците и любовта

Само преди няколко години в класа ми се разрази страшен спор. Не сте виждали такова нещо. Целият клас прекарахме 2 часа по рисуване в спор нормално ли е бял човек да спи с циганка и отношенията на родители и околни. Аз естествено смятах, че циганите

Само преди няколко години в класа ми се разрази страшен спор. Не сте виждали такова нещо. Целият клас прекарахме 2 часа по рисуване в спор нормално ли е бял човек да спи с циганка и отношенията на родители и околни. Аз естествено смятах, че циганите нямат място в нашия живот. И не само те, а всички различни - обратните, с различна вяра, цвят на кожата и т.н. Един от най-близките ми приятели бе на противоположното мнение. След близо 2 часа викане и спорене той се качи на чина и изкрещя, че ако обича някой, ако ще  тя да е циганка, туркиня или извънземно ще бъдат заедно дори ако това означава да се премести да живее на луната или на Марс. Това не промени мнението ми тогава... но промени живота ми няколко години по-късно.

Няколко години по-късно се замислих всъщност променил ли съм мнението си по въпроса и май не само съм го променил, а съм се променил като човек изцяло. Замислих се за приятелските си... една със сериозни здравословни проблеми, другата неизлечимо болна, третата рускиня, четвъртата бисексуална... (има и други но темата е друга) ами приятелите ми? Сред някой от най-близките ми хора имаше гейове, евреи, арменци, гърци и мюсюлмани, а като за капак възрастен циганин, който метеше улиците на едно малко градче се оказа единствения човек, който предложи помощта си в тежък за мен момент в който бях брутално обран от... българи.

Истината е че през цялото това време аз съм бил на същата онази теза от преди години. Просто не съм мислил по въпроса. Чувствата които съм изпитвал към тези хора ми е помогнала да забравя тесногръдите си идеи от преди години. Замислих се и колко ли приятели бих могъл да изпусна ако ги избирам по цвета на кожата, религията, сексуалната ориентация... и за какво? За да мразя? За да мразя различните?

Сега вече съм наясно, че няма различни хора... по-скоро всички сме различни следователно не може да съществува група хора които да ги обединим под този знаменател. Но въпреки това все още съществуват хора, които чрез насилие насаждат омраза и отказват да приемат възможността, че могат да обичат... да, да обичат тези различните - защо не?

След като си дадох сметка за това не мога да не споделя с вас тези си терзания защото ако вие сте като, мен преди години то вие можете да изпуснете любовта на живота си, най-добрия си приятел или подкрепата от която толкова се нуждаете в момента.

Какво е положението ми сега? Сега вече имам момиче което обичам толкова силно че ако се наложи да отида на луната или Марс за да живея с нея... ще го направя! Автор: Александър Ненов