Любовното чувство е от изключителна важност за човешкото здраве – също както и кислородът. Доказано е, че колкото по-малко любов изпитваме, толкова по-голям е рискът за здравето ни.
Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.
Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.
Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.
Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето... в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.
За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.
• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.
• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.
• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.
Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.
• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.
• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание “рисува”.
“рисува”.
• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.
• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.
Автор: Александър Ненов
Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.
Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.
Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.
Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето... в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.
За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.
• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.
• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.
• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.
Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.
• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.
• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание “рисува”.
“рисува”.
• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.
• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.