VessoU за музиката, приятелството и тийн годините

Ето какво сподели певецът пред TeenProblem

VessoU е само на 21, а вече е един от най-обещаващите изпълнители и автори на българската музикална сцена. Роден в Бургас, с произход разделен между България и Русия (внук е на нашумялата във втория сезон на X Factor рускиня Людмила Йовчева – Мама Люси), Веселин Николов - VessoU от малък мечтае да има собствено студио и музикална кариера. А скоро на пазара излезе новата му песен "Ало". Ето какво разказа той пред TeenProblem.

 

 Скоро ти стана част от екипа на Virginia Records. Как се случи това?

 

Започнах да общувам с Венци от дуото Pavell & Venci Venc’, писахме си дълго време. Това беше в края на миналата година, когато пуснах песента „До мен". Венци ми се обади 2 дни след като парчето беше излязло и ми каза, че е много добро. Интересното е, че 2 часа по-късно последва и обаждане от Павката, който също ме похвали. Оказа се, че двамата не са се наговаряли и изобщо не са знаели, че почти по едно и също време са се свързали с мен, за да ме поздравят. Така започна и разговорът за съвместно парче. Павел обаче ми обясни, че нещата няма да се получат така, тъй като тогава все още живеех в Бургас. Посъветва ме да дойда в София, за да се съберем в студиото, а промоцията на новия им албум „Upgrade” беше добър повод да го направя. Дойдох и останах за една седмица, но тогава все още нямах идея, че ще подпиша с Virginia Records. Павел беше споделил на Саня за мен и няколко разговора по-късно си стиснахме ръцете, а аз официално се преместих в София.

 

По-лесно ли ти е сега, когато вече има екип зад гърба ти?

 

 Да, със сигурност съм доста по-спокоен и всичко се случва по-лесно. 

 

 Снимка: Христо Русев HRVisual

 Кога започна да се занимаваш с музика?

 

Бях на 14 години и просто написах някакъв текст на компютъра, който впоследствие реших, че искам да направя на песен. Имам по-голям брат и му предложих да се включи, а той се съгласи. Нямахме студио или пък някой, който да ни помогне, затова направихме звукозаписа на телефона му. Изненадващо текстът пасна перфектно на бийта и така започна всичко. Малко по-късно си купих микрофон и миксер, нищо че тогава все още не знаех как се използват. 

 

Рапът ли определяш като свой стил?

 

При мен нещата са плаващи, когато става въпрос за стилове. Ако съм на вълна рап, правя рап. Ако съм на вълна поп, правя поп. Не се ограничавам и обичам да експериментирам.

 

Кои са твоите любими български изпълнители?

 

Още от малък следя какво се случва на българската сцена. Когато бях тийнейджър, нашумелите имена в рапа бяха Криско и 100 Кила, тогава нямаше толкова много артисти. После навлезе и Dim4ou, започнах да слушам и него. Харесвам Pavell & Venci Venc’, както и Любо Киров.

 

Снимка:  Христо Русев HRVisual

Скоро си се преместил в София, липсва ли ти вече родния град?

 

По принцип съм от Бургас, но доскоро живеех във Варна. Естествено, прибирам се при родителите си, защото се поставям на тяхно място и знам, че и аз някой ден, като стана баща, ще искам да виждам детето си и няма да ми е приятно то да е на другия край на България. Липсват ми близките, но не толкова самият град.

 

Какво обичаш да правиш в свободното си време, как релаксираш?

 

Обичам да съм с любимия човек, да си почиваме и да гледаме филми заедно. Също така правя музика и снимам.

 

Какъв тийнейджър беше ти?

 

Бях спокоен тийнейджър. Не правих много глупости. Приятелите ме викаха по дискотеки и кафета, но аз отказвах да излизам с тях, защото правех музика вкъщи. Затова и много от тях си тръгнаха, но всъщност в такива моменти разбираш кои са истинските хора до теб.

 

Снимка:  Христо Русев HRVisual

Има ли някоя луда, забавна случка от тези години, която искаш да разкажеш?

 

Тя по-скоро е на брат ми, а не моя, но ще я разкажа. Той беше откраднал колата на нашите, която беше много стара и като вдигнеш над 130 км/ч започваше да вибрира. Тогава Даниел (както е името на брат ми) тренираше футбол и имаше мач. Всичките му съотборници пътуваха с автобуса, но той искаше да отиде с колата и шофираше без книжка. А аз се качих и му се доверих, защото все пак ми е брат. Днес се връщам назад във времето и не мога да повярвам какъв риск сме поели всички 4-5 човека в колата, радвам се, че всички пристигнахме невредими. А баща ми толкова се беше притеснил, че полицията пусна автомобила за издирване.

 

Кой ти беше любимия предмет в училище?

 

Физическото, като на почти всяко дете (смее се).

 

Още снимки вижте в галерията ни

Автор: Ивета Иванова