За родителите, които ни нараняват!

Родителите са тези, които трябва да ни обичат, да ни напътстват, да ни дават вяра в нещата, които правим, да са с нас във всеки момент, нали?
Така ли е всъщност? Вашите родители такива ли? Преди дни получихме писмо от  момиче, което е терориз

Родителите са тези, които трябва да ни обичат, да ни напътстват, да ни дават вяра в нещата, които правим, да са с нас във всеки момент, нали?
Така ли е всъщност? Вашите родители такива ли? Преди дни получихме писмо от  момиче, което е тероризирано от най-близките си. Защо постъпват така с нас? Защо не разбират, че сме пораснали?

Писмото:


"Аз съм 21 годишно момиче, но проблемите с родителите ми не свършват. Всичко започна, когато бях на 16 години, тогава за пръв път имах гадже. Майка и татко го приеха добре, но така или иначе ние се разделихме и всичко се забрави. Станах на 17 и отново намерих човек, който да обичам. Тази връзка беше сериозна и продължи цели 3 години, но през всичките тези години бях измъчвана от родителите си. Постоянно се карахме заради това момче. Исках да споделям с майка, но тя не искаше да ме слуша. Не й пукаше за мен.
От тогава започнаха споровете с родителите. Заради това момче, те едва ли не се отказаха от мен. Чувствах се много зле, бях наранена от най-близките си, и то не само психически, но и физически. Стигаше се до бой, но казваха, че е за мое добро. Всичко това се отрази пагобно на връзката ми с това момче и нямаше как да сме заедно. Разделихме се. Страдах много, но нямах избор.
Докато бях сама, родителите ми се държаха много по-различно, бяха добри с мен, и така до следващата ми връзка.
Тя за започна точно прези година, но страшно много съм закъсала заради моя ревнив баща, който не може да понася да ме дели с някой друг. Аз обичам приятеля си и искам да съм с него, искам да заживеем заедно, но наште са твърдо против. Баща ми е като животно, постоянно ме следи, не ми дава да излизам, не ми дава да му звъня дори.
Много ми е кофти, и сега не мога да спра да плача. Защо ме мислят за дете? Защо не разбират, че съм порастнала?
Опитах да поговоря с тях, но се стигна до бой. Баща ми ми разби устата. Беше ужасно. Майка ми пък изобщо не се застъпва за мен, все едно не съм и дете. И двамата се опитват да ни разделят. Дават всичко от себе си, за да не съм щастлива. Защо? Приятелят ми е съвсем нормално момче, не е някой глупак или престъпник, но няма много пари и не може да ми осигури хубав живот, явно това притеснява наште, но аз го обичам въпреки всичко и ще се боря докрай."

Дано на никой не му се случва, а ако някой посегне на вас, без значение дали ви е баща или чичо, или дядо.. споделете го. Не се оставяйте да бъдете наранявани. Автор: Александър Ненов