Немският изобретател и техник от славянски произход,  Паул Нипков, е  изобретил   диск, получил названието „ Диск на Нипков“,  който служи за основа при създаването на механичната телевизия  през 1920-те години.

Още като ученик  Нипков експериментира с телефони и светлинни картинки. След завършване на училище заминава за Берлин, за да продължи своето образование. Учи физична оптика  при Херман фон Хелмхолц, а по-късно  и електрофизика при Адолф Слаби.

Още преди да стане  студент, Нипков  изобретява механичен диск, който се явява първообраз на съвременната телевизия. Идеята за изработване на перфориран диск, чийто отвори са разположени в спирала, които да разделят изображението на отделни елемент спирално,  а снимката да бъде мозаично раздробена на точки и редове,  му  идва през  1883 година,  след опити с обикновена маслена лампа.

Още през 1840 година  дефрегментирането и предаването на точки и редове по  телеграф  е реализирано от  шотландския физик и   изобретател  Александър Бейн, като Нипков значително подобрява и опростява процеса и декодирането на изображението.

Нипков подава заявление за патент на електрически телескоп за възпроизвеждане на светещи обекти в имперското патентно бюро в Берлин, а на 15 януари 1885 година  заявката е удовлетворена. Не е известно, дали Нипков се е опитал да създаде устройство, което да използва такъв диск. Патентът е отнет след 15 години поради "липса на интерес към изобретението". Нипков получава длъжност на конструктор в техническият институт в Берлин и повече не се интересува от предаването на изображения.

Лидерите на Третия райх разпространяват, че телевизията е германско изобретение с пропагандни цели. Именно по тази причина първата обществена телевизионна станция, създадена през 1936 година, е наречена в чест на Нипков - Fernsehsender Paul Nipkow. Самият Нипков става почетен президент на "телевизионния съвет".

                                                                 

Автор: Тони