През своето развитие човечеството е преминало през много епохи, оставили своите следи и в нашето време. Такава е епохата на Романтизма- със страстни пориви и чувства, издигнати в култ. Макар и свързана най- вече с литературни явления, тази епоха е проникнала в света като "религия на чувствата".
Идеите на романтиците се оформят в началото на XIX век и носят множество промени спрямо просвещенския XVIII век- ново светоусещане, наситено с чувствителност, основаваща се на силни страсти и афекти, а понякога болезненост, дисхармония, отчуждение. Литературният герой се променя- от разсъдъчния и волеви човек в личност на крайностите и стихиите.
Романтикът търси истината, чрез която да достигне мира на божественото. Често я открива в природния свят. Чрез пантеизма намира смисъл във всичко. Полетите на въображението издигат човешката природа, за да я опознаят като изначална същност. Творците през Романтизма вярват, че материя и дух, човешко и божествено могат да се слеят в други измерения. Или търсят трансцендентното в земното- природата, която заедно с тях страда, бури и урагани сеят рушение, а в душата бунтуващите се чувства обричат човека на скиталчество. Той пътува и се надява, че така ще завладее неподозираните земи, в които ще намери покои за душата си. Не може да живее с глупците, невиждащи и нежелаещи да прозрат истината- светът е несъвършен, единствено героинчият полет на духа, пречистващ от земните пороци, е достоен знак на живота движение.
За романтическия герой висш идеал е свободата. Тя му дава простора, от който се нуждае. Тя подхранва надеждите за стойностен живот. Там, където властва свободата, няма ограничения и пътуването е възможно. Там, където земната прах не е успяла да заличи светостта на таинствата.
Panta rei- всичко тече, всичко отминава. Епохата на търсеното съвършенство е затворила своята страница, но заедно с това я е отпечатала в съзнанието на следващите времена. И днес може да се надникне в този лист, за да се научи нещо повече за силата на една религия- религията на чувствата.
Автор: Александър Ненов
Идеите на романтиците се оформят в началото на XIX век и носят множество промени спрямо просвещенския XVIII век- ново светоусещане, наситено с чувствителност, основаваща се на силни страсти и афекти, а понякога болезненост, дисхармония, отчуждение. Литературният герой се променя- от разсъдъчния и волеви човек в личност на крайностите и стихиите.
Романтикът търси истината, чрез която да достигне мира на божественото. Често я открива в природния свят. Чрез пантеизма намира смисъл във всичко. Полетите на въображението издигат човешката природа, за да я опознаят като изначална същност. Творците през Романтизма вярват, че материя и дух, човешко и божествено могат да се слеят в други измерения. Или търсят трансцендентното в земното- природата, която заедно с тях страда, бури и урагани сеят рушение, а в душата бунтуващите се чувства обричат човека на скиталчество. Той пътува и се надява, че така ще завладее неподозираните земи, в които ще намери покои за душата си. Не може да живее с глупците, невиждащи и нежелаещи да прозрат истината- светът е несъвършен, единствено героинчият полет на духа, пречистващ от земните пороци, е достоен знак на живота движение.
За романтическия герой висш идеал е свободата. Тя му дава простора, от който се нуждае. Тя подхранва надеждите за стойностен живот. Там, където властва свободата, няма ограничения и пътуването е възможно. Там, където земната прах не е успяла да заличи светостта на таинствата.
Panta rei- всичко тече, всичко отминава. Епохата на търсеното съвършенство е затворила своята страница, но заедно с това я е отпечатала в съзнанието на следващите времена. И днес може да се надникне в този лист, за да се научи нещо повече за силата на една религия- религията на чувствата.