Самопречистването на природната среда е понятие, с което се означава възможността на природните екосистеми да отстраняват и обезвреждат замърсяващите вещества, постъпили в тях в резултат на антропогенна дейност. В основата на този процес са еволюционно формираните биогеохимични цикли на химичните елементи.
Най – разпространено и видимо е самопречистването при отмиване на замърсяващите вещества от атмосферните валежи и повърхностните води. В резултат от кръговрата на водата замърсителите отначало се придвижват от по-високите към по-ниските райони, а след това достигат до големите водоеми. Там голяма част от замърсителите се утаяват на дъното. По този начин не се постига екологично самопречистване, а пренасяне на замърсителите от една екосистема в друга.
Пълното самопречистване е резултат от множество взаимно свързани процеси в екосистемата. В резултат на жизнената дейност на организмите органичните замърсители се минерализират, т.е. разграждат се до неорганични. Минерализацията се осъществява предимно от микроорганизми, но в процесите участват и други представители на флората и фауната.
Под действие на живото вещество неорганичните замърсители също претърпяват промени , в резултат на които се превръщат в неактивни съединения. Доказано е, че някои растения и микроорганизми пречистват природната среда от неорганични замърсители с висока токсичност, например трастиката активно поглъща от водата съединенията на тежките метали, разгражда циановите съединения, фенолите и техните производни. Много бактерии и микроскопични водорасли разграждат несвойствените за конкретната екосистема замърсители с промишлен произход. Те използват съдържащата се в тях енертия за собствената си жизнена дейност. Много синтетични материали също се използват като храна от различни бактерии.
В началото самопречистването напълно е успявало да ликвидира замърсяванията на природната среда. От средата на ХХ век замърсяването, в резултат на увеличаване на населението и рязко нарастване на производствената му дейност, се увеличава значително. Поради това в много райони на Земята природният процес на самопречистване не е в състояние да отстрани неблагоприятните последици от човешката дейност. Това е предизвикало необходимостта от прогнозиране степента на замърсяване и на екологичните последици от него, както и на мерките от опазване и възстановяване чистотата на въздуха, водите и почвите.
Автор: Александър Ненов
Най – разпространено и видимо е самопречистването при отмиване на замърсяващите вещества от атмосферните валежи и повърхностните води. В резултат от кръговрата на водата замърсителите отначало се придвижват от по-високите към по-ниските райони, а след това достигат до големите водоеми. Там голяма част от замърсителите се утаяват на дъното. По този начин не се постига екологично самопречистване, а пренасяне на замърсителите от една екосистема в друга.
Пълното самопречистване е резултат от множество взаимно свързани процеси в екосистемата. В резултат на жизнената дейност на организмите органичните замърсители се минерализират, т.е. разграждат се до неорганични. Минерализацията се осъществява предимно от микроорганизми, но в процесите участват и други представители на флората и фауната.
Под действие на живото вещество неорганичните замърсители също претърпяват промени , в резултат на които се превръщат в неактивни съединения. Доказано е, че някои растения и микроорганизми пречистват природната среда от неорганични замърсители с висока токсичност, например трастиката активно поглъща от водата съединенията на тежките метали, разгражда циановите съединения, фенолите и техните производни. Много бактерии и микроскопични водорасли разграждат несвойствените за конкретната екосистема замърсители с промишлен произход. Те използват съдържащата се в тях енертия за собствената си жизнена дейност. Много синтетични материали също се използват като храна от различни бактерии.
В началото самопречистването напълно е успявало да ликвидира замърсяванията на природната среда. От средата на ХХ век замърсяването, в резултат на увеличаване на населението и рязко нарастване на производствената му дейност, се увеличава значително. Поради това в много райони на Земята природният процес на самопречистване не е в състояние да отстрани неблагоприятните последици от човешката дейност. Това е предизвикало необходимостта от прогнозиране степента на замърсяване и на екологичните последици от него, както и на мерките от опазване и възстановяване чистотата на въздуха, водите и почвите.