Когато сме с някого, който непрекъснато подчертава недостатъците ни и ни натяква как е необходимо да се променим, неизбежно започваме да се отдръпваме от този човек и да се затваряме в черупката си. Това е съвсем естествено.
Чувстваме се нежелани и отхвърлени. Да, няма лошо да си казваме какво трябва да променим в себе си, за да се чувстваме по-добре. Това би могло да се приеме като съвет, но натякването е нещо съвсем различно. То е просто обида без очакване на какъвто и да е резултат и определено не е, за да си в полза на другия.
Когато той ни натяква, че сме по-пухкави например и продължава да го прави, въпреки че е на ясно, че се опитваме да променим това, е ясно, че не го прави за наше добро. Защо обаче го прави? Замислете се дали този човек държи на вас. Би могло да сипе обиди върху вас заради комплекс, който е натрупал в себе си или не се усеща. Второто можв да стане само ако няма никакви чувства към вас. Ако обичаш някого, винаги би се замислил какво ще си помисли и най-вече как ще се почувства при всяко едно твое действие, всяка една дума.
На ясно сме, че всеки има навици – някои положителни, а други не чак толкова. Те трябва или да се преодолеят или да се приемат такива, каквито са. И в двата случая е напълно излишно да се подхвърлят напразни шеги, които да обидят другия. Това ни най-малко би довело до респект, а още по-малко до приемане на думите като съвет.
Бягайте от такива хора, които се опитват да се наложат над вас с позитивите си за сметка на вашите негативи. Не забравяйте, че всички имат такива дори и те. Обичайте себе си и не позволявайте да бъдете унижавани. Научете се да правите разлика между подигравка, натякване и съвет.